15 Jun, 2011 [(0) Comment]
История на горските плодове
Човек е използвал горските плодове още в най-дълбока древност. Археологични изследвания на човешки обиталища и селища от каменната и бронзовата епоха свидетелстват, че пресните или изсушените плодове на диворастящата киселица, круша, череша, трънка, обикновен дрян, шипка, малина, офика, бъз и др. са служели за храна, а вероятно и за лечебно средство. Отначало човек ги е използвал, както ги е намирал в естествената им среда, а по-късно е започнал да ги отглежда сам и да ги облагородява за задоволяване на потребностите си. По пътя на несъзнателния, или стихийния подбор от дивите плодни дървета и храсти са били създадени много културни видове и сортове с ценни хранително-вкусови качества. Смокинята, маслината, крушата, черешата, дюлята, бадемът, орехът, леската, кестенът и др. са едни от най-древните плодни култури.
Внедрените като култури горскоплодни растения се увеличават непрекъснато. Сравнително неотдавна.
Значението на горските плодове изпъква особено ярко в светлината на съвременния проблем за търсене на хранителни източници за все по-нарастващото население на планетата. Наред с несъмнено големите постижения и многократното увеличаване па добива от единица обработваема площ съвременната интензивна химизация (химично торене и използуване на химични средства за борба с неприятелите и болестите по растенията) оказва и многостранни странични действия върху здравето на животните и на човека, които консумират тези продукти. Доказано е, че дори минимални количества от химичните вещества, използувани за тази цел, преминават в организма па животните и на човека, където оказват своите вредни въздействия ― те не само предизвикват остро отравяне, но и се натрупват в най активно дей-ствуващите органи на човека при продължителна консумация на такива продукти и оказват многостранни вредни въздействия върху тях. При горските плодове в техните естествени находища не се използуват химични средства за защита и подхранване, т. е. това са напълно естествени продукти. Не на последно място е и обстоятелството, че те са голям естествен ресурс, който може да заеме значителен дял в хранителния баланс на отделните страни. Те са естествен източник на растителни белтъци, мазнини, въглехидрати (нишесте и ПЛОДОВИ ;ахари), органични киселини, пектинови, багрилни и дъбилни вещества, целулоза, минерални соли и микроелементи, витамини и други биологично активни вещества, необходими за човека и животните (домашни и диви). Произвежданите от горските плодове сокове, сиропи, желета, конфитюри и мармелади се търсят не само на нашия, но и на международния пазар, особено в някои развити капиталистически страни, И осигуряват ценна валута.
Все още обаче горските плодове се използуват недостатъчно от населението и промишлеността и голяма част от тях остават несъбрани, като се похабяват от природните стихии. Населението използува, и то непълноценно, само ограничен брой горскоплодни растения. Все още съществува схващането, че освен някои сладки хранителни продукти и алкохолни напитки не може да се получи друго и че тези плодове не са ценни. Богатият кулинарен опит в много страни доказа, че от горските плодове могат да се приготвят дори и при домашни условия разнообразни деликатеси, супи, сосове и др., които в много случаи са по-вкусни и по-ценни, отколкото получаваните от културните плодове или от зеленчуците. В книгата са посочени много примери, които доказват, че горските плодове обогатяват и разнообразяват трапезата с ценни и вкусни хранителни продукти и ястия.